Бенешов (Benešov)
През 11 век, по заповед на Пршемисловците, се провежда заселване на по-рано незаетите земи южно от Прага. Първото селище на мястото на Бенешов е на територията на днешния район на града „На Карлове“, където са построени съд и църква. По-късно на мястото на днешния площад „Томаш Масарик“, е построен градският пазар. В района на „На Карлове“ е построен и францискански манастир, глава на който става пражкият епископ Тобиаш от Бенешов, построил крепостта Конопище. След измирането на Бенешовичите, властта над селището преминава в ръцете на рода Щернберки. По това време се появява и гербът на града – осемлъчна златна звезда на син фон, подобна но герба на рода. През 1420 г. манастирът е изгорен от Ян Жижка по време на похода му към Прага. Хуситите не унищожават напълно манастира. По-късно Бенешов придобива значение при управлението на Иржи от Подебрад. В късното Средновековие градът е център на няколко политически срещи и преговори, като например заседанията на Бохемската диета през 1451 и 1473 г. През 15. и 16. век градът преживява икономически разцвет, благодарение на разположението си на търговския път от Прага към Линц.
В периода 1541 – 1566 г. в Бенешов живее майсторът на камбани Матей Шпиц, който изработва голям брой камбани за съседните църкви в Бистршице, Окроухлице, Лоуновице, Поступице, Олбрамовице, На Храдку, Кондраце и др.
Градът силно пострадва по време на Тридесетгодишната война, като през 1648 г. е подложен на обсада и завладян от шведските войски. През 1703 г. в града е основан колеж на ордена на пиаристите, в който има начална школа и гимназия. Църквата „Света Ана“ към колежа е построена в периода 1705 – 1715 г. по плановете на италианския архитект Джовани Алипранди. След 1803 г. градът се развива като център на националното възраждане в Бохемия.
По време на Втората световна война градът е подложен на изселване на жителите и е преименуван в СС-Щат Бьомен. Част от военния учебен полигон на Вафен СС е разположена западно от шосета към Табор.
Карта - Бенешов (Benešov)
Карта
Страна - Чехия
Национално знаме на Чехия |
Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348 г. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 г. става част от Източния блок и просъществува до 1993 г., когато от нея се отделят Чехия и Словакия.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
CZK | Чешка крона (Czech koruna) | KÄ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
SK | Словашки език (Slovak language) |
CS | Чешки език (Czech language) |